В последните няколко дни ние, книгоиздателите, станахме център на внимание и една от най-горещо обсъжданите теми. Едва ли го заслужаваме, защото дори да съберем скромните си годишни рекламни бюджети и ги изхарчим само за една седмица, не бихме могли да привлечем и половината от общественото внимание, което получихме. Ако някой наш колега е отсъствал тези дни от България, при връщането си би си помислил, че тук е прописал някой нов Дан Браун или Джон Гришам. Не, случва се нещо още по-велико. Призракът на chitanka.info броди из България, скоро и в Европа. А издателите се позовават на отдавна отречени от живота анахронизми като "Не кради" от Библията и постулатите на римското право. Темата е: може ли книги да бъдат продавани или свободно предоставяни в интернет без съгласието на притежателите им. Или по-просто, имали морал в посегателствата на издателите, полицията и държавата срещу chitanka.info?

Колко човека наистина смятат, че кражбата е морално и законово оправдана? Ако се съди по форумите, така мислят 99,9% от българите. Издателите само си въобразяват, че това са все едни и същи няколко хиляди, редовно изявяващи се дописници в интернет. А другите няколко милиона били против откровената кражба на авторски права.

И че най-сетне законите в България действат.

Тласък на няколкогодишната дискусия даде акцията на ГДБОП, с която беше разбит най-активният пиратски сайт за книги. И всичко това по сигнал на издателите, преводачите, художниците, писателите и други безпрос-ветници (в смисъл на противници на четенето, и по-общо на просветата). Апологетите на свободното четене се позовават на чл. 24 от Закона за авторското право и сродните му права. Там се разрешава безвъзмездно възпроизвеждане на книги от публичните библиотеки, ако са за образователни и научни цели. Не са чели обаче целия закон, в който ясно се казва, че това право е само за публичните библиотеки и образователните институции и възпроизвеждане означава снимане с копирна техника.

Надявам се претенциите им за статут на публична библиотека да бъдат признати и да ги обявят за Първа национална електронна библиотека. Защото с горе-долу същите аргументи ще постигнем изконната си цел АБК да бъде обявена за Първа национална електронна митница. Обещаваме да обмитяваме и освобождаваме от акцизи, ДДС, мита и други задължения. Безплатно! Завинаги! За децата и за България!

Никак не било честно, че библиотеките можели да дават книгите безплатно, а пиратските сайтове - не. Но и тук има разочароваща новина. Директива 92/ЮО/ЕИО задължава библиотеките да плащат за безплатното предоставяне на книги по системата за права за публично отдаване (Public lending rights). България е една от малкото страни в Европа, в която тази система не работи. Просто защото законодателството ни не е направено в съответствие с европейското... А държави като Белгия, с подобно на нашето население, събират годишно по 5-6 млн. евро от тези права. Сигурно защото в Белгия са по-глупави от нас. Може да очакваме скоро алчните издатели да се разправят и с библиотеките.

Имало един очевиден факт: ако издателите не плащали за авторските права, просто нямало да се издават книги. Голяма работа - издателите са виновни - тогава нямаше и да има сайтове като"Читанка", защото нямаше да има книги.

Chitanka-мените не са успели да прочетат, че законът за авторското право гарантира компенсационни възнаграждения дори за копирането на книги в къщи или в офиса. В закона има процедура, по която вносителите и производителите на копирна техника заплащат на издателите процент върху продажбите в България. По тази процедура отново в цитираната Белгия се събират годишно 20 млн. евро.

Прокрадва се между редовете на подкрепящите кражбата на авторски права и една оценка, че тези рицари на свободното слово са на гребена на високите технологии и правят нещо, което компютърно неграмотните издатели дори не могат да си представят. И тези хора влагат кървава пот, за да изработят електронните книги. Хубаво е да се знае, че днес всички книги първо се произвеждат в електронен формат, най-често в pdf, който директно се зарежда в печатарските машини за производството на хартиени книги. И трябва да се знае, че качеството на сканираните и по друг начин откраднати копия е много далеч от качеството на тези електронни книги при издателите. Това още веднъж доказва ретроградността на издателите, които дават десетки милиони всяка година, за да превърнат модерните електронни формати в безпросветни купища хартия. И секат дървета като бесни!

Законна гордост в мен предизвиква факта, че тези свободни електронни издатели са задминали "Гугъл". Вярно, че "Гугъл" сканира и обработи в текст 26 000 български книги. Направи перфектен портал за тези електронни книги и за още десетина милиона на други езици. Но накрая загуби в преговорите с европейската издателска федерация, част от която е и българската асоциация на книгоиздателите. В "Гугъл" просто са по-глупави, та подписаха споразумение с асоциация "Българска книга", че може да се публикуват български книги в интернет само след изрично разрешение на българските притежатели на правата. И прати списъка на тези книги до асоциацията, чийто ангажимент е да провери кой и доколко дава право на "Гугъл" на публикуване. Но "Гугъл" няма нито технологичния потенциал, нито финансовата мощ, да не говорим за правните консултанти, с които разполага chitanka.info. Наистина трябва да се гордеем, че в България имаме такава chitanka.

Издателите не я разбират тази най-голяма в света културна индустрия. Какви са тези издатели, дето в отговор на постоянно навирания им безценен принос за рекламата на книгите им, грубо отговарят: "Ами ние не ви я щем бе!"

Това е уникален български принос, който трябва да влезе в световната културна съкровищница!

Богати ли са издателите? Това сериозно подозрение се промъква съвсем невинно в полемиките. Голяма работа, че били фалирали няколко стотин малки издателства. Ние, издателите, сме си мислели, че бизнесът е в криза. И ако попитат печатниците какви дългове имат да събират от издателите, ако вземат мнение от данъчните, проверяващи финансовите отчети, дори да подпитат служителите им за заплатите в издателствата, в отговор ще получат откровени лъжи, че издателствата в повечето случаи едва свързват двата края. Ние сме богати. Най-сетне разбрахме как се забогатява - като повярваш в твърденията на хиляди, предимно незнайни герои на свободния интернет.

И ето идва най-щастливият ден, в който в живия живот ще се реализират героите на Елин Пелин от ,Андрешко" и на Дарио фо от "Няма да платим". Да се опитаме да си го представим:

• Какво ще стане с работещите на ползу роду? Да се вгледаме във "фейсбук", който някак си е безплатен и не пуска реклами, а онзи тарикат Цукербърг е милиардер. Вероятно от спомоществувателството на благодарните потребители на безплатните му услуги. И затова се гордея, че чрез chitanka.info, която е още по-безплатна от  "фейсбук", България ще се сдобие с първите си богати хора само в резултат на усилията им безплатно да помагат на читателите. Не е вярно че и "фейсбук" и chitanka могат да печелят от интернет трафик или от косвена реклама - те печелят само от дарения на благодарни читатели! Крайно време е вече пиратските сайтове и собствениците им да не бъдат наричани така, а с истинското им име -благодетели.

• Да си помислим и за писателите, преводачите, хората, които правят дизайна и текстообработката и пр. Да погледнем за аналогия към музиката. В резултат на интернет пиратството продажбата на музикални носители почти умря. Книжарниците са най-големите разпространители на музика, защото покрай все още живия бизнес с книги може да се финансира и секция за музика и филми. В резултат, за да се издържат музикантите, техните импресариа и продуценти се обърнаха към провеждането на концерти. Не е случайно, че в София можем да посрещнем най-големите световни звезди. Те вече не могат да изкарват и половината от обичайните хонорари от продажба на музика, затова ни продават живи концерти. Очаквам писатели и техните издатели да се издържат от декламации на националния стадион. Аз скромно ще правя кастингите за млади поетеси.
• Поради спадащите продажби на книги все по-малко заглавия ще стават за издаване на български език. Сега годишно се издават около 110 000 нови книги в Англия, 85 000 - в Германия и около 6500 - в България. Това е нормално, защото има книги, които се реализират примерно в хиляден тираж на немски в един над 100-милионен немскоговорещ пазар само в Европа. Пропорционално тази книга би се реализирала в 50-60 бройки в България. Затова не се издава. При тази тенденция няма да е трудно да стигнем Европа, по-точно Малта, с нейните 20-30 книги годишно. И тогава дори издателите ще са щастливи, защото пиратството ще умре -просто няма да има какво да се пиратства.
• В това щастливо бъдеще България успешно ще е погазила томове с европейски директиви и регламенти. Вероятно ще се сдобием със спиране на оперативни програми и пълна изолация както се полага на държава, в която кражбата се поощрява. Но ще четем свободно няколкото издавани годишно книги на български.
• Искрено се надявам всички медии, които защитават "Читанка", със същия плам да подкрепят, ако някой им копира примерно статии от сайтовете или популярни предавания по телевизиите и си ги пуска на друго място. Нали идеята е потребителите да са доволни. И да не мрънкат, че им се нарушавали авторските права! Нека да са принципни.
• В тези щастливи времена само Рицарят на печалния законен образ на книгата Явор Колев и неговият министър Цветанов ще говорят несвързано за законност и ред. Нарушаван бил законът и някакви си европейски директиви - голяма работа, нали живеем в България - забравихте ли...
• И най-сетне авторът на изключителната книга "Защо толкова малко успяваме" Юлиан Генов ще получи отговор на въпроса в заглавието. И наистина ние, българите, ще сме си виновни за статута на най-бедните европейци.